Едно от важните неща с които се занимават младите пчели ученето за летене. Подготовката за това започва с леки упражнения върху питите, като извършват бързи движения с крила за създаване на въздушно течение. При подходящо топло и слънчево време младите пчели излизат за първите си полети. Те са кратки и на късо разстояние от предната стена на кошера, като летят с глави, обърнати към него. Периметарът и времето на летеж се овеличават постепенно с времето. Пчелите, вече по уверени в себе си, кръжат около кошера и се запознават с местоположението му и с ориентировъчните предмети наоколо. Следващата стъпка е кацане на цветовете на растенията и опознаване цветовете, аромата и оцветяването им. В младите пчели се изгражда рефлекс към цветовете на различните видове растения, свързан с наличието в тях на нектар или прашец. След това вече пчелите започват да събират и да пренасят нектар и прашец. В някой случаи подготовката за летеж преминава в по-кратки периоди. Възможно е още след първите 3-4 излитания пчелите да станат летящи. Това става тогава, когато рязко се увеличи постъпването на нектар в кошерите. Под действието на инстинкта за събиране на храна младите пчели много по-бързо се включват в работа извън кошера.
Така пчели на възраст 2-3 седмици, преминали през различните видове работа в кошера, стават летящи. При изследване на хемолимфата на такива пчели се оказва, че захарта в нея се е увеличила около 3 пъти. Това е така, тъй като летящата пчела изразходва много повече енергия в сравнение с нелетящата. Това причинява ускоряване на обменните процеси и същевременно бързо износване и остаряване на летящите пчели. Наблюдения показат, че при летеж движенията на тялото са доста гъвкави. Тялото се полюлява, крайниците се опъват, като че ли се подготвят за кацане, а пчелата изглежда закачена на крилата си. За нея са възможни почти неподвижен стоеж във въздуха, вертикален полет и остри завои. Пчелното летене е по – различно от това на птиците. Този начин на летеж се дължи на начина на прикрепването на крилата към гръдната част на тялото и големия брой на маханията, достигащи 240 в секунда, а и на сиолно развитата мускулатура за движение на крилата.
Мускулите, привеждащи в движение крилата, са в гръдната част на тялото. Те са няколко вида. Големите мускули командват движението на крилата и играят главна роля при летежа. Освен това има и редица други по-малки мускули, които командват извиването на крилата и дават възможност за промяна на посоката. При увеличаване броя на маханията на крилата летежът може да се превърне във възходящ и обратно, при намаляване броя на маханията – в низходящ.
Скоростта при полет може да достигне 60-70 km/h. В зависимост от състоянието на времето и дали пчелата е натоварена с нектар или прашец, скоростта на летежа може да се намали и да достигне 30-40 km/h. Въздушните течения и вятърът затрудняват летежа на пчелите.
Енергията, необходима за летеж на пчелите, се получава от изгарянето на захарите, намиращи се в консумирания от тях мед. Преди излизане от кошера пчелите взимат със себе си определено количество мед. Този резерв от храна може да стигне за прелитане на разстояние до 14km. Ако пчела, прелетяла голямо разстояние и не попадне на източници на нектар, и не може отново да се запаси с необходимата й за летеж храна не може да се върне в кошера. Дори и да събере нектар и да напълни медовото си стомахче, докато се върне в кошера, тя отново ще изразходи събраната от нея храна. В такъв случай летежът е безполезен. С това се обяснява защо пчелите търсят източниците си на храна близо около кошерите и колкото този източник е по-отдалечен, толкова по-малък брой пчели го посещават. Тази особеност трябва да се има предвид при избора на място за пчелин.
Затова пчелните семейства трябва да се разполагат близо до основните медоносни растения. Установено е, че една пчела извършва стотици полети през своя живот. Усилената работа и летеж на пчелите от рано сутрин до късно вечер бързо ги изтощават и телата им потъмняват в резултат на опадване на голяма част от власинките. Пчелите умират в опити да излетят отново, но изтощени от летенето и пренасянето на нектар или прашец, падат на земята.
